Макар краят на ХХ в. да е белязан от песимизма, историята на християнството е пропита с идеите на миленаризма повече, отколкото обикновено си представяме. Огромен брой хора вярвали, че Христос ще се завърне на земята, за да царува хиляда години с възкръсналите праведници. Най-сетне хората щели да заживеят щастливо. Дяволът, смъртта, грехът, адът щели да изчезнат.
Това вярване, което се основава на пророчествата от Стария завет и на Откровението на св. Йоан, било оборено от св. Августин и задълго било забравено. Но в края на ХІІ в. възникнало отново, възкресено от перото на калабрийския монах Йоахим Флорски, чиито пророчески видения се разпространили из цяла Европа. През вековете миленаризмът се изявявал под различни форми. Томас Мюнцер, Йохан от Лайден, Кампанела, Журийо и много други описват светлото бъдеще, които според едни щяло да бъде наложено с насилие, а според други – с мир. Христофор Колумб се надявал да разшири християнското царство „от последните дни“ по цялата земя. Отците-пилигрими, които се заселили в Северна Америка през 20-те години на ХVІІ в., искали да превърнат тази част от света в център на Христовото царство и този стремеж станал един от компонентите на американската идентичност.
Миленаристките очаквания постепенно придобили светски измерения и се превърнали в идеология на прогреса: Пристли очаквал хилядолетното щастие да настъпи като резултат от Френската революция. Именно миленаристката традиция вдъхновила създателя на думата „социализъм“ Пиер Льору да напише: „Христовото царство е обещаното бъдеще на тази земя.“

След „Една история на рая. Градината на насладите“, Жан Делюмо, който е член на Академията за надписи и художествена проза (Académie des inscriptions et belles lettres) и хоноруван преподавател в Колеж дьо Франс, продължава фундаменталното си изследване върху мечтите за щастие сред западното християнство. Преди това изследва тревогите („Страхът в западния свят. XIV–XVIII век“) и средствата за преодоляването им („Успокоение и защита. Изповед и опрощение“).