Тефлоновият човек

Тефлоновият беше винаги готов да пререже лентичката и да отчупи залък хляб от питата, с която го посрещаха девойчета в носии. Изработил си беше рефлекс и - пак от съображение за сигурност – вместо да поднесе залъка към своята уста, затъкваше усмивката на детето, което от изненада едва успяваше да преглътне. Любовта народна не биваше да се поставя на изпитание – знаеше това от оня, който охраняваше преди.

Феноменално бе, че занимаваше измършавелия народ със собствената си охранена персона повече от десетилетие и на никого не омръзваше. Хората живееха неговия живот на екшън герой и забравяха за своето окаяно съществуване. Покрай него всеки се чувстваше звезда.