"Жан Дюше ни предлага една образцова история на Запада, или, както той сам го нарича, на крайния европейски Запад, от зараждането му до наши дни.
Западът е сърцето на Европа, а Европа е псевдоконтинент, който с кризата на големите открития става "безбрежен" и скоро се смесва с продължително и широко експлоатирания от нея свят. Затова Жан Дюше се вижда принуден насред пътуването си да настройва творбата си на два, сетне на три регистъра. Но тази свръхчовешка задача не му създава особени пречки; с напредването си той изобщо не се затруднява да различава разкриващите се пред очите му зрелища, да отбелязва как те се свързват помежду си и да съобщава как се смесват и противопоставят едно на друго.
Авторът е направил своя избор между всички възможни форми на историческия изказ: разказа. Но този разказ е извънредно качествен, много ясен, жив, чист, основаващ се на безупречна документация, макар че от кокетство или по-скоро за да не утежнява творбата си, Дюше не посочва своите източници, които са най-разнообразни, правилно подбрани и винаги предадени с пределна яснота, с ненадминато чувство за сбито изложение. При него няма разточителство на образите, няма натрупване на прилагателни, една дума му е достатъчна, за да оживи текста си.
Предложената на читателя картина никога не представлява неподвижна гледка. Както пейзажите в киното, които камерата пресъздава, се движат заедно с нея, така и при Жан Дюше водите на дълбоката история никога не са застояли, те текат, блъскат се в бреговете, движат се точно както трябва. Но опитите ми да докажа очевидното са напълно излишни, защото този дебел и увлекателен том е излязъл изпод перото на черноработник, защото в него писателят помага по братски на историка, защото не можете да подхванете прочита на този труд откъдето поискате, без да продължите да го четете до последната му страница." (Фернан Бродел)