ТОЗИ РАЗКАЗ СЕ РОДИ ОТ ЖЕЛАНИЕТО МИ ДА УВЕКОВЕЧА ПАМЕТТА НА ВСИЧКИ ОНЕЗИ, КОИТО БЯХА НАКАРАНИ ДА ЗАМЛЪКНАТ, ДА ИМ ДАМ ГЛАС.
Вадей Ратнър

Вадей Ратнър е едва на 5 години, когато през април 1975 г. Червените кхмери нахлуват в столицата Пном Пен, издигат ново правителство и възвестяват нов начин на живот. Потомци на кралското семейство на Камбоджа, Вадей и родителите й са екстрадирани във вътрешността на страната, където баща й изчезва. В книгата си авторката описва годините на мъки и изпитания, преди тя и майка й да бъдат спасени от отряд на ООН. Малко след това, през 1981 г., Вадей заминава за Америка, където завършва с отличие гимназия, а сетне и Корнелския университет със специалност „История и литература на Югоизточна Азия“. За да напише своя автобиографичен роман, Вадей Ратнър заминава за Азия и събира материал за книгата си в продължение на 9 години.

Книгата „Под сянката на свещеното дърво“ се радва едновременно на интереса на читателите и на одобрението на критиката. Тя е преведена на 18 езика и е в бестселъровите класации от издаването си през 2012. Ню Йорк Таймс, Крисчън Сайънс Монитър и Къркъс Ривю я обявяват за една от най-добрите книги на 2012 г. „Под сянката на свещеното дърво“ е финалист и на една от най-престижните литературни награди: ПЕН/Хемингуей за 2013 г.

-----------------

Седемгодишната Рами от кралското семейство на Камбоджа живее в разкош, заобиколена с обич и грижи. Светът й обаче се преобръща, когато през 1975 г. Червените кхмери завладяват страната. Те налагат комунистически режим, какъвто светът не е виждал. Разрушават болници, училища и храмове. Градовете са изпразнени, а жителите им – изпратени да работят на оризовите ниви. Хората са лишени от всякаква собственост, забранено им е да четат книги, забранено им е дори да обичат. Всички монаси, заможни и образовани хора са разстреляни заедно със семействата им. Милиони камбоджанци са убити или умират от глад и мъчения.

Принудено да напусне дома си, семейството на Рами за няколко години минава през невъобразими изпитания. Малкото момиче се опитва да проумее ужасите, на които става свидетел. Рами губи баща си, известен поет и мислител, а сестричката й умира. Тя и майка й обаче оцеляват. И не само физически. Рами е успяла да съхрани вярата си в хората, в доброто, в красотата. И най-важното: не е забравила коя е тя самата. Това й помага да открие своя път към спасението и свободата.

Думите... те могат да превърнат света, изпълнен с неправда и болка, в красиво и поетично място – казва бащата на Рами. И точно това е направила Вадей Ратнър в своя автобиографичен роман: обрисувала е най-ужасяващата действителност, в която човешкият живот няма цена, но и където силата на духа се разкрива най-пълно. А любовта тържествува над всички изпитания.