Книгата „Крака на костенурка“ е плод на многобройните проникновени и комични спомени на Николай Грозни по време на четирите години, които прекарва Дарамсала, Индия. Авторът е джаз пианист, роден в България. Той заминава за САЩ, за да учи в Музикалния колеж „Бъркли“, Бостън. Но след време това му омръзва и и се преселва в Хималаите, за да изучава будизма. В това начинание го подкрепя дребничка тибетска монахиня на име Ани Дауа.

Николай Грозни заминава за Индия, за да уча тибетски език и да изучи най-важните будистки текстове, преподавани в манастирите, да медитира и да открие рецептата за навлизане в крайната реалност. Вместо това той открива, че най-съществени са необикновените отношения с хората, които среща по пътя си. Заради непокорния си характер често пъти му е трудно да постигне вътрешна хармония със себе си. В Индия преживява радостни пристъпи на делириум, на примирение, моменти на ирония към стария си начин на живот и на скептицизъм към настоящето си.

В книгата "Крака на костенурка" не става дума за сляпото преклонение на туристите към общоизвестните митове за Индия и Буда. След време той постепенно осъзнава, че животът на спокойно съзерцание не е за него, затова сваля расото и се отказва от тибетското си име Лодро Чосанг. В крайна сметка най-важната истина, която открива по време на своя монашески живот е, че животът е по-голям от всякакви категории.