Стресовите хормони водят до внезапно нарастване на зависими от магнезия реакции. Производството на енергия, предаването на нервни импулси, увеличената мускулна функция и реакцията на сърцето и кръвоносните съдове - всички те изискват магнезий. Незабавно се увеличава използването на магнезий, така че потребностите ни от магнезий нарастват, когато сме под стрес. Следователно реакцията на силен стрес поставя на изпитание магнезиевия ни статус. При стрес магнезият се мобилизира от достъпните източници /резерви/, които не са животозастрашаващи - дори от повърхността на костите. Мобилизираният магнезий навлиза в кръвта и чрез нея отива в сърцето, където помага да се произведе енергията, нужна на сърцето да изпомпва кръвта по-бързо и по-мощно. Също така постъпва в мускулите, които се нуждаят от магнезий, за да работят по-енергично за кратко време, докато трае стресът.

Това временно увеличаване на магнезия в кръвта обаче праща сигнал на бъбреците, че в огранизма има твърде много магнезий. В отговор те намаляват реабсорбцията на магнезия от кръвта, докато тя преминава през бъбреците, при което голяма част от него се изхвърля с урината и по-малко се връща в циркулиращата кръв. Това намалява количеството на магнезий в организма. Ако с храната се получава достатъчно магнезий, наличното му количество е в състояние да посрещне тази внезапна и обикновено краткотрайна повишена потребност. Но ако запасите от магнезий са малки, а стресът е продължителен, стресовите хормони започват да мобилизират магнезия дори от жизнено важни тъкани, като сърцето например, и реакцията на силен стрес може да стане опасна за живота.