Странник божий (поезия)

Хотелска стая

Легло ли или нар корав.
Тапети в жълто или сиво.
Два стола. Огледало криво.
И аз със сянката си, прав.

Прозорецът - в отблясък рязък.
Отварям го със звън докрай.
Нощта не диша. Пъстър лай
разсича тишината празна.

И аз, в сиянието блед,
притихнал гледам в тъмнината
как сладостно блести луната
като златиста капка мед.