Романът Свински парчета е една гротеска на отлетелите и позабравени години на безвремие; той е шарж за едни и обвинение към други – ония, които по-сетне дълго се трудиха, за да увеличат обиколката на врата си и да забият страната ни в дъното на Европа.

Книгата се чете леко, на един дъх, едновременно разсмива и натъжава до сълзи. Тази метафора на „забавно“ пропиления живот при социализма провокира или спомени, или невесели размисли, но никого не оставя безразличен. Главният герой в книгата – Халюцо – е прототип на автора, известния художник Хр. Кърджилов (график, живописец, илюстратор, един от рисувачите в култовото комиксово списание Дъга). Обстановката в романа е автентична и знакова за софиянци – едновремешната кръчма Рила (в романа Мусала), а в нея една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни да се случат само по времето на късния социализъм.

В питейното заведение „Мусала“ една колоритна компания от постоянни посетители вечер след вечер споделя абсурдния си живот с всички негови бивалици и небивалици, възможни само по времето на късния социализъм. Тук се подвизават актьори, лекари, бивши фабриканти и търговци, журналисти, поети, тенекеджии, художници, водопроводчици, инженери, паркетчии или просто пияници без ясна професия. Героите изживяват безкрайните си алкохолни часове, споделени на маса дори с хора, които не биха поздравили на улицата. Друг абсурд, възможен само при „победилия“ социализъм: периодично кръчмата се преобразява в изборен пункт, с цялата му бутафорна декорация, бюрократична организация, ярък букет от персонажи. Тогава уж фарсовото противопоставяне между власт и поданици извежда романа от външно анекдотичното му звучене. Става ясно, че за мнозина кръчмарското общуване е философия на оцеляването, вид съпротива срещу липсата на възможности за свободно изразяване и реализация.

Свински парчета е заключил в себе си прикрит драматизъм, който се изразява с фразата: „Може да е смешно, но за жалост не е весело.“
Романът е една гротеска на отлетелите и позабравени години на безвремие; той е шарж за едни и обвинение към други; едновременно разсмива и натъжава до сълзи. „Забавно“ пропиленият живот при социализма провокира спомени у едни, невесели размисли у други, но не оставя никого безразличен.