Лудост е вторият роман на Калин Терзийски, той е написан една година след първия му роман - "Алкохол".

Ако в "Алкохол" се разказва историята на дъното, в "Лудост" се разказва за гмуркането към това дъно. Една история за любовта, която води до полудяване, а полудяването е единствената нормалност в един измъчен свят, лишен от устойчиви ценности.

Калин Терзийски е работил като психиатър, но преди това и като санитар и като медицинска сестра в психиатрични и други болници – така че той познава полутъмните дебри на психиатричните институции, както е имал и възможност да надникне през дверите на Нормалността – отвъд нея.

В романа "Лудост" се разказват истории. Увлекателни и страшни – за живи и истински хора. Те са съвсем обикновени. Толкова изумителни, че даже не могат да бъдат определени като необикновени.

За романът важи следната мисъл на Уйлям Блейк (която е дала, между другото и името на групта Дорс): "Ако дверите на възприятието са прочистени, човек ще види света такъв, какъвто е, безкраен."