|
|
"Старият княз Белгун си отиваше от белия свят.
"Господи, спаси душата му..." - шепнеше досами него благочинният глас на презвитера. Не вярваше Белгун на ромейския бог... Ни на отца, ни на сина. Човек сам е съдник на душата си. Усещаше, че земята го тегли и се връщаше към своята младост. В притомата му се сейваха коне, люде, сеч... Дочу пресеклив вой на кумански песни. Сетне нечий взор го затегли. Повдигна ръка, засмя се... и бавно потъна във времето." Книги, подобни на "Трева под копитата" |