По-скоро животът

Когато две откъртени парчета от дървото паднаха внезапно

И безшумно

Подобно двата листа на огромна момина сълза

Цветето способно в себе си да побере нощта

Бях там където ти ме виждаш

Сред уханието пръснато от всичките камбани

Преди да са се върнали в живота

който непрестанно се променя

Имах време да положа устни

На твойте стъклени бедра