"Ние сме длъжници на мъртвите. Дължим им най-главното: честно отношение към тях. Защото следването на максимата "За мъртвите добро или нищо" ни превръща в тотални лъжци. А да лъжем мъртвите е по-лошо дори от това да ги крадем."
Това биха могли да са встъпителните думи на сборника с некролози и пътеписи на Йордан Ефтимов. Сюзан Зонтаг, Джеръм Селинджър, Джон Ъпдайк, Йосиф Бродски, Питър Стросън, Волфганг Изер, Уейн Буут, но също и Ивайло Петров, Йордан Вълчев, Йордан Радичков, Константин Павлов, Христо Калчев, Кембълът са част от личностите и творците, за които в тази книга се говори откровено, без ръка зад гърба. Същото е и с местата. Йордан Ефтимов е безпощадно честен не само към мъртвите поети, писатели и философи. Той казва в прав текст каквото знае за българската литература и мястото й в контекста на световната. Така постъпва и с българина изобщо.

Йордан Ефтимов е роден през 1971 г. в Разград. Поет, литературовед. Старши асистент по теория на литературата в Нов български университет, София. От 1993 г. с прекъсвания е редактор на независимото седмично издание за култура "Литературен вестник". Автор е на стихосбирките "Метафизика на метафизиките" (1993), "11 индиански приказки" (1997), "Африка/Числа" (1998), "Опера нигра" (2001) и "Жена ми винаги казва" (2005), а също и на научнопопулярните книги "Антична литература" (2001) и "Модернизъм" (2003). Редактор е на "Увод в литературната теория" на Тери Игълтън (2003) и на сборника "Литературни култури и социални митове" (ч. I - 2003, ч. II - 2005). В момента освен на академичните си задължения се отдава и на радиожурналистика - автор и водещ първо на предаването "Книжни тигри" по Radio France International (2001-2005), а от февруари 2005 - на "Студио "Хеликон" в програма "Хоризонт" на Българско национално радио.