Прибалтийските държави привлякоха по-настойчиво вниманието на света едва след възстановяване на тяхната самостоятелност през 1991 г. При това неизменно интерес предизвикваше най-вече обособяването им извън разпадналия се Съветски съюз.
За първи път се предлага цялостен обзор на политическото, икономическото и общественото развитие на прибалтийския регион от ХІІ век до наши дни. Представен е и характерният облик на литературата, изкуството и образователното дело.
Историкът проф. Михаел Гарлеф набляга на корените на естонците, латвийците и литовците, които отвеждат далеч назад във времето и предопределят мястото и ролята на тези, макар и малки, страни като връзка между Изтока и Запада.
Той разкрива различията от политическо, икономическо и културно естество, но и сходствата, които се умножават с възникването на национални държави след Първата световна война.
Трите народа, които са запазили своята идентичност и съзнанието за едно изпълнено с превратности и поуки минало, днес полагат храбри усилия, за да заемат достойна позиция в общността на Стария континент.