В "Имигрантката" Румен Еверт представя един ден от живота на млада българка, която работи като келнерка във виенски локал. Той ни взема на пътешествие в миналото на героинята, води ни през детството и юношеството й в едно родопско село, през изпълнения със студенина, насилие и унижение брак, през опита за промяна в големия град с двамата си синове, както и бягството от родината след падането на комунизма. Лена Иванова попада накрая в един виенски локал, където сервира на посетителите напитки и храна, но в същото време има сърце за техните проблеми и грижи.
Връщайки лентата назад, авторът описва открито и безпощадно съдбата на героинята в цялата й трагика и суровост. Въпреки това читателят не изпитва съжаление към героинята, а много повече възхищение, признание и респект за нейната силна воля и твърдост. Проследяваме историята на Лена през нейните очи, споделяме нейните мисли, чувстваме болката й. Пътешествието през живота на Лена е тъжно, напрегнато, но и на места невероятно комично.

Сузан Махмуди, Literaturkritik.de