Всичко, което правим, е заради самите нас. И най-вече заради опитностите, които искаме да придобие нашата душа.

Другите само ни помагат за движението на мисълта, за приемането или отхвърлянето, за нашите постъпки и реакции, с които реагираме и приемаме света.
Всичко, което правим и не правим, е ЗА и ЗАРАДИ самите нас.

Много е важно да осъзнаем това, защото то ще ни помогне да спрем да осъждаме другите, да спрем да ги обвиняваме, че постъпваме или реагираме по даден начин заради тях.
Предизвикателството са те. Защото тяхното предизвикателство е енергията, която задвижва нашите мисли, реакции, разсъждения.

Това са импулси, които ние си разменяме, за да има движение на мисълта. Да бъде жива материята, за да се изживяваме в една или друга роля. Да бъдем добри или лоши, според нашите мисли, реакции и постъпки.

Не мислете, че само постъпките ни издигат или принизяват. Мислите ни са по-важни и много по-опасни.
Затова и умишленото престъпление в законодателството се наказва много по-строго.
Макар и да не сме съвсем наясно как стоят нещата на духовно ниво, ние ги правим в живота. Мисълта е най-важна - най-красивото или опасно нещо.
Чрез мисълта човек може да се въздига или да се самоунищожава, да лети или да бъде в ада. Всичко зависи от нашите мисли. Те ни възвисяват и те ни принизяват.
Всичко зависи най-вече от нашето приемане на света около нас, от настройката ни към другите, от любовта, която носим, която прилагаме.