Дамга за обич: Маришки притчи за човеци

"Тичаха жените, тичаха в нощта презглава, все по-надалече от писъците на още незакланите, непростреляни, несъсечени мъже, жени, деца, пеленачета... Как бяха оцелели сред този погром, сами не знаеха. Осем жени бяха, сред тях мома Димка, щерката на поп Ивана и на попадия Хуба. Не бяха успели башибозуците на Кара Човията да ги открият нито докато тичаха из селото, нито докато се съберат и укрият в незапалената още къща на Делчев Кръстю, нито отпосле, докато по тъмното хванаха на пресекулки пътя за Ески Заара. Тичаха на кестирме през баирите и полята, шмугваха се за кратко сред храсталаците, шубраците, царевиците, кръстците, бостаните... Да се ослушат и дъх да поемат. И пак хукваха, притулени от мрака на нощта. Все по-далече зад гърба им оставаха горящото като факла Караатли и поганците, дето погубваха когото където заварят: и по къщята, и по улиците, и в хамбарите, и в оборите, и из бостаните, и из царевиците, и из кръстците сред пожънатите нивя, и из поляните и върбалаците край Марица..."