"Машината Шехеразада" e най-откачената книга на Шекли. Тя е толкова смахната, че никой не си е и помислял да я издаде в България. За първи път Шекли се стреми не да възхити, а да вбеси и разплаче от яд читателя, оставяйки го накрая в безпомощно състояние, близко до нокаут. Тук една машина за разказване съчинява няколко истории.
Един недъгав трябва да се пребори на арената с майстор на източни бойни техники някъде в средновековна Европа.
Туийна от Марс, която работи на машина за произвеждане на действителността, среща Магинис, който е твърдо решен да проникне в Забранения дворец на Лу IV.
В унилия Град на мъртвите настава време за емоции.
Някой се Джордж отваря кутия след кутия, от които се пръкват все нови и нови реалности...
Не е ясно дали машината Шехеразада експериментира или се учи да пише. Отгоре на всичко, поради техническа грешка, нейните истории се преплитат, а героите се омесват и разменят функциите си, сякаш всичко се случва в съзнанието на душевноболен.
Резултатът е потресаващ. Шекли не можел да пише дебели книги, а?