Написах тази книга на един дъх, на екс. Така, както героинята ми обръща водките.
"Забранено!" не е автобиографичен роман - аз не съм Вихра. Приликата между нас е само в непоносимостта към лицемерието и фалша. Героинята ми е едно обикновено момиче, което отчаяно се бори за щастие по свой си начин. Привидно е самонадеяна, нахакана и не й пука от нищо, а всъщност е чувствителна и ранима. Тя е постоянен обект на мъжката похот, но личният й живот е провал след провал. В безуспешно търсене на някаква що годе прилично платена работа, неуморна за купони и барове, оплетена във флиртове, приятелства и предателства, Вихра се опитва да излезе от омагьосания кръг, който я е завихрил. Езикът й е остър и често груб, понякога е цинична, но никога - подла. Тя е себе с и няма намерение да се преструва на друга, за да се хареса някому. Винаги директна, безпощадна към недостатъците на другите, обаче и към своите.

В тази книга има повече беднотия, отколкото разкош, повече човешка мръсотия, отколкото благородство и доброта. Това е действителността, уви. Образът на Вихра не е пример за подражание, но колко от нас са безгрешници с виза за рая? Аз поне не съм срещала.