Този сборник съдържа 21 разказа, в които Весела Люцканова отново доказва изключителното си майсторство в краткия жанр. В тях авторката се връща към детството в търсене на корените си, които всеки човек трябва да знае за себе си, за да може да се изгради като личност. Една своеобразна равносметка с галерия на хора, които са били най-обичани и най-значими за нея, и които са й помогнали да бъде това, което е. С дълбокия си психологизъм и житейската си мъдрост книгата ни вълнува до последната страница.

Весела Люцканова е автор на над 30 книги - романи, разкази и новели. Носител на наградите за разказ "Сребърният пръстен" и "Голямото читателско жури", както и на 25 първи награди за разкази, публикувани в пресата. Носител е и на наградата за съвременен роман на издателство "Хр. Г. Данов" за романа си "Щъркели на леда" През 1989 г. получава престижната европейска награда "Еврокон-89" за цялостно научнофантастично творчество, връчена и в Сан Марино от международното писателско жури. Преведена е на много езици. През 1993 г. става носител на наградата "Гравитон" за добро въображение. През 2003 г. получава Американската международна награда за престиж и качество "Златна звезда" а през 2008 г. - годишната награда на Съюза на българските писатели за 2007 г. за сборника разкази "Бай, бай, хепинес"
... Като министър на Фердинанд той му се е противопоставял. Не веднъж и не два пъти. И е отстоявал своето, защото е бил справедлив и великодушен. Но един път, навярно е било най-яростно, защото така е успял да вбеси Величеството, че Фердинанд го е свалил на гара Левски в най-лютия студ при най-страхотни снегове, а дядо ни е казал: "Мога да се прибера и пеша." "Опитай! - засмяло се Величеството. - Аз ще ти подготвя некролога." Но дядо ни наистина се прибрал в Ловеч пеша. И веднага изпратил телеграма: "Оставка, а не некролог."