от Любомир Милчев
С настоящото проучване се назовава двусмислената подбуда един теоретичен проблем, какъвто е проблемът за времето у Хайдегер, многократно обсъждан и обременен с противоречива изследователска история, да се оттегли за преразглеждането му като иманентно на текста времево измерение, към детайлния прочит на отделни, сравнително кратки текстове. Краткостта им иде да улесни обгледимостта на обстойното представяне, наложително, впрочем, и поради това, че досега не са превеждани на български език. Така проблемът за времето у късния Хайдегер следва да възвърне проблемността си, проследен в комплицираността на отделни текстови ставания и завършености. Ще рече – проблемът за времето, за определянето му, да възприеме наново събитийността на самите текстови извършвания. Да се въдвори в нея...

Любомир Милчев е завършил е специалностите българска филология и културология в СУ "Свети Климент Охридски" през 1988 г. От 1989 г. е специализант на катедрата по културология, а в следващите пет години – неин редовен аспирант. По време на доктората си специализира в университетите на град Хайделберг и град Бохум, Германия. Превежда "Кант и проблемът на метафизиката" на М. Хайдегер (1996).

Книги от същия автор: "Далматинецътъ Марципанъ" (2000), "Вещи и обнищвания в литературата. Литературният антиквариат" (2001), "Комедиантите – фарсове и водевили и дори... tableau vivante" (2004, ИК Жанет 45), "Любовникът на лейди Чатърли и благоприличието на нетрагичното" (2006).