Поезия

СИЛА
Едно голямо бяло цвете
във запустялата градина
се разговаря с ветровете.

Без да шуми около своята персона, за разлика от редица наши съвременници, Стефан Гечев присъстваше емблематично в българското литературно пространство повече от шест десетилетия. Тази удивително разностранна и надарена личност често пъти дразнеше посредствените, но силни на деня литературни чиновници с блясъка на своята духовна свобода, с очарованието на своя талант и проникновението на своите идеи.
Действително като че ли най-обобщаващата метафора за същността, живота и творчеството на Стефан Гечев е определението Освободеният човек. Свободен от комплекси, свободен от илюзии и идеологеми, свободен от така присъщата на повечето хора битова приземеност на мисленето и обвързаност с конкретните послания на делника, свободен най-сетне във възхитителното разгръщане на идеи (пластически, драматургични, философско-психологически), които очевидно все повече ще се превръщат в идеи на новото време.