Тази книга обобщава житейския път на една от най-големите фигури в българския алпинизъм – Георги Атанасов. Тя може да се разглежда и като колективен портрет на цяло поколение български планинари и алпинисти. Поколението, което реализира спортното овладяване на нашите планини и прокарва маршрути по всички най-трудни стени. Прави забележителни дебюти в Кавказ и Алпите. Преодолява една от най-големите психологически и спортно-технически бариери, прекрачвайки магическата граница от 7000 м надморска височина.

Георги Атанасов е едно от главните действащи лица във всички начинания от този период. Много преди да е завършила най-активната част от алпийската му биография, той се посвещава на спортната наука и по този начин има труднооценим принос за създаването на спортно-педагогически кадри, върху които е изградена системата на българския алпинизъм.

И все пак съдбата не е била докрай благосклонна към Георги Атанасов и неговото поколение. Мисля, че те са реализирали само част от огромните си възможности. Защото по силата на факта, че се оказват от неправилната страна на "Желязната завеса", те се справят безпогрешно с предизвикателствата пред националния, но са лишени от възможност да участват в решаването на главните задачи пред световния алпинизъм. В условията на система, която днес евфемистично наричаме командно-административна, и при изкуствено наложен чужд (съветски) модел за практикуване на алпинизма, свободният достъп до Алпите, Доломитите, Андите и други екзотични планини на Земята е ограничен до минимум. А Хималаите си остават непостижима мечта.

Не мисля, че Георги Атанасов и връстниците му са били по-лоши алпинисти от тези, които записват имената си в хрониките на "златното" хималайско десетилетие, когато биват изкачени 13 от всичките 14 осемхилядника – начело с Еверест, К-2, Нанга Парбат. Нещо повече – когато малко по-късно и алпинисти от Източния блок или от т. нар. социалистически лагер (от Полша, тогавашните Чехословакия, Югославия) тръгват към най-високите масиви на планетата и започват да записват забележителни постижения в тях, българите продължават да са в принудителна изолация.

Как най-кратко може да бъде характеризирана книгата? Това е една добра книга. Добра като мемоарно произведение на алпинистка тема. Но преди всичко заради своята добронамереност – и при оценката на описваните събития, и при разказите за хора, с някои от които авторът се е намирал в остро спортно съперничество. И това не е въпрос на улягане или помъдряване. Просто той, независимо как ще го наречем според степента на близост с него – Георги Атанасов, Джиджи или Професора, си е бил и си остава един добронамерен, интелигентен и честен човек. И поради тази причина няма как да не бъде добронамерен, интелигентен и честен алпинист и разказвач.

Петър Атанасов