Днес много психоанализи и психотерапии се стремят да доведат до светлината на съзнанието дълбоко скритите психологически травми. Тези действия, без съмнение възстановителни, достатъчни ли са те за изграждане на бъдещето?
Не е ли време да се стремим да изградим физическото и психическото здраве на човешкото същество, още с неговото формиране, през пренаталния период?
Научните и психологически изследвания от последните десетилетия потвърждават хилядолетната интуиция на жените: детето в утробата е едно сетивно, чувствително, реагиращо същество, защото от зачеването му неговите клетки взаимно се информират докато се формират.
Чрез силите на живота, които са в него и посредством физическите, емоционални и психически материали, внесени от майката - и чрез нея, от бащата и окръжаващата среда - нероденото дете изгражда основите на своето здраве, на своята емоционалност, на своите начини на взаимоотношение и връзка, на своите интелектуални и творчески възможности. Това възпитание, пренатално и естествено* е основополагащо.
Написана ясно и просто, настоящата книга представя полезни познания, свидетелства и внушения, които могат да подхранят творческия дух на бъдещите родители. Възпитатели, младежи, общественици и социални работници ще намерят обща информация, която може да ръководи техния избор. От това колективно осъзнаване зависи до голяма степен бъдещето на индивидите, на родителските двойки, на семействата и на обществото.

* Добре да се разграничава:
- образование: предаване на знания и умения;
- възпитание: пробуждане и развитие на потенциалните възможности, адаптиране към света.