Разговарям с хората - жива съм

Една приятелка, наша поетеса, ме накара почти насила да се заема с журналистика. Когато човек като мен започва с поезия, после се затвърждава като сатирик, трудно понася това, което му е поднесла съдбата: да интервюира различни хора, с различни характери, интелект, а често и да липсва такъв. И най-вече, те всички, без изключение, тайничко, ако не явно да се мислят за звезди...
Едни казват: "Звезди у нас, такова животно няма." И се аргументират с обстановката, безпаричието, неуважението към хората на изкуството. Аз през цялото време съм интервюирала интелектуалци, хора на изкуството - артисти, певци, художници, няколко лекари, един железничар, един дърворезба?...Срещите винаги бяха любопитни, ставаха по мое предложение и аз съм благодарна, че съм се срещала с толкова много хора, добри или не съвсем. Защото това ме е карало да се чувствам жива, полезна.
Е, не станах журналистическа "звезда", но съвестно си върша работата и днес.