Сънят на уморения лъв, I част

Под редакцията на Владо Даверов

Козела лежеше в интензивното отделение на болницата и нито един лекар не даваше гаранция за живота му. Беше повече мъртъв, отколкото жив. Зад стъклото хлипаше Флора, поддържана от Коста Македонеца. Осип мълчаливо гледаше в краката си, в обкръжението на две медицински сестри.
- Трябваше да се грижиш за нас, а не за някакви си чужди хора! – изкрещя истерично Флора. - Проклет да си, Йон!
- Всичко ще се оправи, мила! – изведе я от интензивното Коста. После се върна, за да прибере детето. Седна на фотьойла в коридора и макар, че беше мъж и половина, неудържимо се разплака.