Емине

"... това е история, в която можеш да огледаш себе си, написана на език, който да припознаеш, със запомнящи се образи, които да заобичаш, за да се върнеш обратно и да я прочетеш още веднъж, както се препрочитат любими книги. Важен за българската литература роман."
Силвия Чолева, Литературен вестник

"... Първият роман на Теодора Димова, досега известна единствено като авторка на пиеси, още на пръв поглед обещава да бъде събитие в най-новата ни литература."
Милена Кирова, в-к КУЛТУРА

"... ЕМИНЕ има зрял романов стил. Неговата аналитична вглъбеност, лиризъм и патос отправят съм едно женско Аз, което мъчително узнава същността си на фатална жена /или по-точно на жена-фатум/, обречена да пресича времена, пространства, мъже... Това е книга за неведомото у нас, за чупливостта и устойчивостта ни. Книга за раздвояването, чрез което постигаме единството си."
Пламен Антов, в-к КАПИТАЛ

"... В ЕМИНЕ потокът от увереност в измисления свят и от съмнения към ставащото наоколо се оттича в сякаш безкрайни изречения, с ритъма на вдишването и издишването, съсредоточено, внимателно и деликатно, като че ли избягвайки да стигне точката, за да не прекъсне някакъв живот."
в-к СТАНДАРТ

"Яна Илинда - така Теодора Димова е кръстила героинята на дебютния си роман ЕМИНЕ. Ако повториш името няколко пъти, мелодията му отначало ще те замае, а после ще те успокои, все едно че изричаш мантра. Точно така действа всяка прелистена страница от книгата на Димова. Увлича те все повече и повече, докато стигнеш задъхан до последния лист..."
Елена Кръстева, в-к МОНИТОР

"Според книгоразпространителите ЕМИНЕ е хитово заглавие на пазара. В този факт няма нищо учудващо, защото Теодора Димова е вече утвърдено име в българската драматургия."
в-к ДНЕВНИК

"Чуйте тези имена: Яна Илинда, Силян, Мина... И това стига, за да усетим специфичната езическо-православна мистика на ЕМИНЕ, първият роман на Теодора Димова. Наложила се като драматург /Игрила, Стопър и др./, авторката обяснява, че романът й е нереализирана пиеса, която упорито търсела своята форма. Вероятно екстремната чувствителност на героите не е могла да се затвори в диалози и рамки; преляла е в нагнетения, увличащ поток на съзнанието в ЕМИНЕ."
Биляна Курташева, сп. ЕГОИСТ