В биографичната си книга "Да бъдеш Бош" Анатолий Корольов твърди, че вече живеел четвъртия си живот и че предишния път се бил родил около 1470 година в епохата на Късното средновековие в Северен Брабант, в Херцогенбос, където станал ученик на художника Йеронимус Бош и маестрото го допуснал до работата си над прочутия триптих "Градината на наслажденията" (музей "Прадо" в Мадрид).
В новия си шедьовър - "Игрите на гения, или животът на Леонардо", писателят продължава невероятния си средновековен разказ на очевидец, само че този път герой на творбата му е станал Леонардо да Винчи, за когото Корольов пише като за съвременник на третия му живот и разказва безброй подробности, неизвестни дори на първия биограф на Леонардо маестро Вазари. Впрочем нищо чудно: когато Леонардо умира през 1519 година, самият Вазари е бил само на седем години. Най-сетне, Корольов твърди, че Леонардо е открил тайната на безсмъртието и е още жив.
Четвъртия си живот Анатолий Корольов започва в Русия през 1949 година, където се озовава в тялото на тригодишно момче, единствен син на прекрасна семейна двойка, която тогава живее в уралския град Молотов (днес на картата няма такъв град, преименуван е). След време момчето пораства и става един от най-ярките писатели на нова Русия.
Той е издал 10 книги, написал е 1000 есета и 5 радиопиеси, поставени в Москва, в Талин, във Варшава, в Братислава и в Кьолн. Слава му донася един роман за отсечени глави - "Главата на Гогол", за който писателят получава престижната италианска награда "Пене" (веднага след Умберто Еко) и други международни отличия.
Произведенията му са издавани в Италия, Франция и Германия.