Книгата „Читателски практики в България 2006–2022“ е обобщение на 16-годишен изследователски труд на интердисциплинарен екип от социолози, културолози, литературоведи, антрополози, педагози и психолози. Изследването се различава от PISA по това, че е насочено към всички възрасти и социални групи на българското население и се фокусира не върху функционалната грамотност, а върху четенето в свободното време, конкуриращо се с други типове културна консумация.

Понятието за „читателски практики“ е широко и включва употреби на всички видове четива, на всички възможни носители. Специално внимание е насочено към изследване на културните неравенства и поколенческите разлики при прехода от печатни към електронни носители; тук методите на традиционните хуманитарни и социални науки си сътрудничат с тези на дигиталната хуманитаристика и
изследванията на социалните мрежи.

Литературоведската част на изследването се интересува от състоянието на публиките на съвременната българска литература, а като рамка са проучени и мнения на библиотекари, учители и издатели. Във финала е предложен синтез на изследователските резултати, идващи от различните дисциплини, а в приложението са формулирани практически препоръки към българското образование.

Автори (по реда, по който се появяват в книгата):
Александър Кьосев, Боряна Димитрова, Елена Лилова, Ваня Георгиева, Емилия Алексиева, Светослав Близнашки, Галина Гончарова, Моника Вакарелова, Александра Главанакова, Юлия Роне, Георги Няголов,
София Тодорова, Наталия Василева, Моника Димитрова.

Отделните издания на изследването през годините са били системно подкрепяни от Националния фонд за научни изследвания и от Фонд научни изследвания на Софийския университет. Частични спонсори в отделни години са били още Гьоте институт, Асоциацията „Българска книга“ и БНТ.