|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Художествена литература, Българска литература, Проза
кратък откъс
4. До края на 1933 година се срещахме няколко пъти с Петко Пенчев, който беше известен с прякора си Терсенето. Така или иначе бях влязъл в заговор от голям мащаб, но се надявах всичко да мине по вода и да направя кариера при новото положение на нещата. Разговорите, които водехме с Терсенето в редакцията на вестник „Изгрев“, бяха свързани най-вече с една любима негова тема: – Пропагандата, поручик, не е средство, а цел на всяка война. Ако нашата пропаганда няма конкуренция, то след двайсет години всички ще мислят и чувстват правилно. Той поглади брадата си, която беше като на предишния ни цар, Фердинанд I. Намести пенснето си и пак запали цигара. Стаята беше одимена, сякаш в нея тлееше вълнено одеяло. – Мержинов, я отвори малко прозореца… Може би се питаш за каква война говоря? Поручик, от изгонването на Адам и Ева от рая досега народите живеят в непрекъсната война. Хората живеят военен живот и нищо друго няма. Мир не е имало нито за миг. Когато армиите се изтощят, настъпва временно прекъсване на военните действия. Но това е относително прекъсване на войната на отделни места и по различно време, а животът е абсолютна война. Това е. Нашето с тебе място в тази война е разказът за нея. Животът е драма, защото е война. Нека хвърлим поглед върху историята на народите. Всеки народ е армия. Армията има боен строй, складова база и йерархия. Някога в древността бойният строй се е изграждал от родове, племена и народи. Всеки род е бил рота, всяко племе батальон и всеки народ полк. Когато някой народ обедини други народи със силата си, имаш империя, тоест велика армия. Та така… – Терсенето пак запали цигара. Вратата беше леко открехната и през процепа ми се мярна профилът на Кимон Георгиев, но не беше ясно с кое око е обърнат към нас – с виждащото или с изкуственото. – Но в наше време интересното е друго – продължи Пенчев. – Както казах, на първо място армията има боен строй, на второ място – складове и интенданти, а на трето – йерархия. Склададжиите, поручик, заграбиха света. Ти какво си мислиш, какво са стоковите и финансовите борси? Светът се разглоби! Тия, които държаха ключовете от складовете на армията, станаха търговци и стопанството вече е по-важно от бойния дух. Така йерархията се разпадна и ние стигаме до онова, което наричам вътрешна война. Ако питаш мен, всяка война е вътрешна, защото произтича от военната същност на всеки човек. Всеки човек е склонен да нарушава Божиите заповеди. Нали затова е изгонен от рая, я! А точно тяхното нарушаване е израз на военния живот. Обаче е казано да не посягаш на ближния си, нали? Вътрешната война е точно това! Пенчев беше мнителен човек и докато говореше, се приближи до открехнатата врата и се заслуша какво става в коридора. После я затвори и седна зад бюрото си. Пак запали цигара. – Мержинов, когато йерархията е нарушена, тя трябва да бъде възстановена! Когато склададжиите интенданти започват да са по-важни от офицерите, те трябва да бъдат сложени под контрол. В България има повече от четиресет партии! Това е цирк, хаос и позор! Така. Как върви впрочем твоята драматургия? Книги, подобни на "Бреговете на Бохемия" |