„Блажо Николич е един изключителен, един забележителен човек. Това е точно така, но по този начин ще ми е трудно да продължа… Някак ми е клише. А самият Блажо е обратното на клише.“

Затова в „особени белези“ мога да отбележа: особен талант – да общува с всеки и с всички – от клошари до политици и самовлюбени творци; особено призвание – да свързва хората, да извиква доброто в тях; особена страст – готов да подхване всичко, което може да направи хората истински радостни, животът им смислен, може би по-красив, по-щастлив, дори по-лек… и света по-добър.“

Велимир Велев

Блажо Николич (1952) е роден в село Ранилуг, бивша Югославия. Учи арабистика в Белградския университет, в края на следването си заминава за Либия, където остава десет години. През 1982 г. се установява със семейството си във Виена, занимава се с бизнес, участва в частна театрална трупа.

В началото на 90-те се премества в София, където започва активно да общува с хора предимно от театралната гилдия. Сред близките му приятели са Теди Москов, Александър Морфов, Валери Йорданов, Дафина Кацарска, Яни Язов, Чочо Попйорданов, Кольо Карамфилов, Велимир Велев и много други ярки и разпознаваеми лица на българското изкуство от това десетилетие и по-късно.

Въвлечен в техни проекти, започва да се снима, да композира, да превежда. Едновременно с това щедро спонсорира млади хора, занимаващи се с театър и кино.
Участва в множество български и международни кинопродукции – „Кал“, „Сомбреро блус“, „Подгряване на вчерашния обед“, „Съдилището“, „Тувалу“, „Последният неандерталец“ и други. Основател е на школата за незрящи актьори „Невиждан театър“.

Ненаситно любознателен човек, неспокоен дух, широка душа, пътешественик в буквалния и преносния смисъл.
Живее в Пловдив.