Отново е Полунощ. Калдъръмът е посребрен от лунната нега. Ала във Великия механизъм се е разстлала огромна празнина. Празнина, зейнала като всевластна тъмнина, която поглъща изумрудената светлина от заклинанието.

Не бива да става така. Светът буквално е пометен от страх и ужас. Гнусни твари и ловни ръце като глутница рият в пепелявия мрак, който неспирно расте. Крясъци и глъчка завладяват тълпата. Грозни сцени се разиграват под път и над път. А Нощният и Дневният народ сякаш са ужасени един от друг. Хаосът, предизвикан от сблъсъка на две епохи, кънти. Рогът на магическия апокалипсис зове все по-силно. Ловът се приближава. Това не е лов обикновен, а е ПОЛУНОЩНИЯТ ЛОВ, лов, изпълнен с ужасяващ гладен рев. Космически разлом прорязва битието и звездите бавно гаснат. Уви, ударите на Биг Бен ечат в дисхармония, сякаш бележат края на ПОЛУНОЩНИЯ ЧАС. И се разнася вой далечен и разтърсващ, ПОЛУНОЩНИЯТ ВОЙ, който тръби за всичката изгубена магия.

Мигар има кой да се осмели и да промени прокълнатото време?

Но ето, в дебрите на отчаянието плавно тупти осъзнаването, че може и да се намери някой експерт по приказните часовници, който вае истинското време. Търсят се спешно няколко клана, владетели на добруването. Защо не и щур план, поръсен с щипка магия?

Или пък ни трябва само една Загадка точно като Емили, смела и устремена, изпълнена с трескава енергия. Скоро, без изобщо да забележи, магическите частици ще започнат да се вливат в нея и някак си неусетно самата тя ще се превърне в свой собствен вихър от вълшебства...

А там нейде, накрай света, все още пулсира магия добра и тихо мълви молитва една:

През цялата нощ ме закриляй, луна,
бедите прогонвай с добра светлина!