Заглавието „Кинкон“ е разговорна, просторечна версия на името на легендарната филмова горила Кинг Конг, на която е оприличен главният герой – има реален прототип от родното място на писателя, град Генерал Белграно в провинция Буенос Айрес. Това обаче съвсем не означава, че връзката на творбата с реализма е проста и еднозначна.

„Кинкон“ е сложен, богат, полифоничен роман, който не само позволява, но и изисква много прочити. Ироничен и разтърсващо трагичен поглед към традиционната дилема в латиноамериканската литература цивилизация-варварство, „Въпросът за другия“, в чиято светлина Цветан Тодоров вижда „Завладяването на Америка“ или старата главоблъсканица как трябва да бъде разказана една история, блестящо формулирана от Хулио Кортасар в първите редове на „Лигите на дявола“: „Никога не ще се разбере как трябва да се разказва това, дали в първо лице, или във второ, използвайки трето множествено или измисляйки постоянно форми, които няма да ни послужат за нищо“.

Мигел Брианте използва всички лица при писане и дава на всички лица при четене множество посоки за разгръщане на въображението и интерпретациите.