Тази книга събира 5 поетични книги, писани в периода между 1993-та и 2017-а. Илюстрациите са непоказвани рисунки на Кольо Карамфилов от личния архив на Елин Рахнев.

Има думи, които формират поколения. Ние, които бяхме нахално млади през деветдесетте, се чувствахме възможни през поезията, съществувахме само когато вали, не знаехме как да се държим, когато ни обичат. Думите на Елин ни превеждаха през самоти и състояния.

В тази книга са събрани стихотворения от пет поетични книги, писани между 1993-та и 2017-а. Някои текстове, мигрирали от книга в книга, тук намират мястото си в своя по-късен вариант, защото прекрачването им напред ги е сдобило с нови пластове смисъл, узрели са, след кратко колебание, обвити в хроничното си притеснение.

Илюстрациите са от личния архив на автора. Рисунки на Кольо Карамфилов, правени на коляно, в дома на Елин или в ъгъла на някой бар. Трапчинки безразсъдство, по-силни от смъртта.

Към вас, които за пръв път ще прочетете стихотворение от Елин Рахнев – позволете ни да ви кажем, че съществувате. Позволете ни да ви разтворим в неговите метафори, блусове и канели.

Присъдени награди и призове:

- "Аскеер" през 2011 година за текста на пиесата "Тест"
- "Икар" за драматургия през 1999 година за пиесата "Боб"
- "Икар" за драматургия през 2003 година за пиесата "Фенове"
- Награда "Иван Николов" през 1999 година за стихосбирката "Октомври"
- Първа награда на конкурса за поезия "Веселин Ханчев" през 1992 година с дебютната си стихосбирка "Съществувам".