Степния вълк

Основният мотив в Степния вълк е самотата, схваната като съдба, усамотяването като особено отрицание на действителността. Но, потърсил свобода и независимост в тях, героят се оказва с по-тежки вериги. Пътят на примирението е изобразен като гибелен.

Къде аутсайдерът Халер може да се докосне до обществото? Вече не и в професорския дом, само старата кръчма остава убежище за единството на огорчените, самотните и нещастните за час или два, където се залъгват до следващата вечер. Драмата на Хари е болест на времето - Хесе подчертава това, пътят към хуманността е мъчителен. Цялата му проницателност е насочена към себе си. Вглеждането в собствената същност е болезнено, но едновременно упойва болките, причинени от света.

"Нещастието, което ми е потребно и което съкровено желая, е друго; то е такова, че да ме накара да страдам със страст и да умра със сладострастие. Това е нещастието или щастието, което очаквам. Нямам нищо против това щастие, о, не, аз го обичам и съм му благодарен. То е хубаво като слънчев ден през дъждовно лято. Но долавям, че не ще трае дълго. И това щастие е неплодоносно. Прави те доволен, ала доволството не е храна за мен. То засища Степния вълк, приспива го. Но не е щастието, което заслужава да умреш за него."

Из книгата