|
|
Вижте книги с подобно съдържание и в следните категории: Българска литература, Българска класика, Поезия
КОГАТО ДОЙДЕ ПОЕЗИЯТА
Вкуса на устните й чувствам, внезапно блъсва се в косите ми, в очите ми – и ослепявам, на колене от много светлина. Безмилостно – по всички улици, пейзажи и пристанища – във къщата. До раклата. До стария прозорец със дърветата. Където вижда се полето. И цяла нощ на устни и на чам ухае. Тя идва – виждам я: обляга се, почива и задъхва се по стълбата. Във стаята. До раклата. Спасявай ме. И залеза – по дяволите залеза. Безпомощна – за да си тръгне пак, докоснала очите ми и думите. Всеопрощаваща измените и страшно истинска. Тъй истинска, че стиховете ми… по дяволите стиховете. Искам я. Тя идва в изумените ми думи. Истинска. Като приятел, враг, като религия. До фанатичност сплетена в душата ми. Във думите. Къде е тя? Обичам я. Там – в стаята. До раклата. Усещам я. Задъхана, нелепо милосърдна. Чувам я. Тя свири с вятъра… по дяволите вятъра. Спасява ме. Защото се превръща в стихове. Книги, подобни на "Инсомния" |