Да разковаваш клетката на нетърпението,
да се оттласкваш...
Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие,
той целият е въздух, изящна рана в синевата,
а сянката му се стопява
до точица, до лекота, до спомен,
до слънчево петно в окото на момиче.
Светът е рязък, дребен, безутешен
и в гръдния му кош заспива болката,
утихва приютена в старото дълбоко,
когато се оттласкваш – жерав,
избягал от дървената клетката на илюзиите.
Най-после цял, безпомощен, отвъд.

-------------------
Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), Името на неделята (изд. Жанет - 45, 2012) и Летящ акордеон (изд. Жанет 45, 2014), романа Кар танеси (електронна книга) и стихосбирката Малки букви (изд. Жанет 45, 2016), Криле от папиемаше (изд. Жанет 45, 2019). Публикува текстове в списание Съвременник, Литературен вестник, списание Страница, списание Глоси, списание НО поезия, списание Diva!, в множество електронни издания, както и в сборниците Друга вода, 6+ и Бащите не си отиват. Носител на национални награди. Нейни текстове са превеждани на английски, руски, полски, фарси, арабски, хърватски и сръбски език.