Романът „Свидетелят“ (1983) е вдъхновен от истинска история. През далечния XVI век млад юнга, член на експедиция на път към примамливите богатства на Индия, е пленен от дивашко племе и още с пристигането си присъства на ужасяващо пиршество. На фона на миролюбивия нрав и отруденото ежедневие на диваците, с които той дълго съжителства, колективното заслепление и безумство, обземащо ги всяка година по едно и също време и изливащо се в противни оргии, му изглежда странно и непонятно, както и подбудите им да пощадят именно него измежду всички други пленници. Обяснението идва шест десетилетия по-късно, когато героят разказва за своето пленничество и за странстванията си по света след възвърнатата свобода. Под перото на вече остарелия и натрупал житейска мъдрост мъж се нижат разсъждения за нетрайността на битието, за илюзорността на света, за страха да не изчезнем без следа и за копнежа да продължим да съществуваме в нечие свидетелство, че ни е имало, макар и мимолетно, в необятната вселена.

Хуан Хосе Саер поднася наситен с философски размисли роман, великолепно изваян и в идейно, и в стилистично отношение, в който грозното и отблъскващото се редуват с прекрасното и възвишеното, както в самия живот по силата на онази универсална цикличност, която владее всемира.