В тази книга са представени проучванията и обходите на Вацлав Добруски в Западна България по поръчение на министерството на Народното Просвещение за събиране на археологически материали, надписи и сведения. Обходени са районите около Кутловица (Монтана), Каменна Рикса, Дългоделци, Прогорелец, Вълчедръм, Мокреш, Лабец, Рациария, Лом, Орсоя, Въртоп, Видин, Кула, Чичел, Кладруп, Белоградчик, Луковец, Цибър, Козлодуй, Селяновци, Вадин, Гиген, Чумаковци. Описани са много надписи, градища и крепости.

Вацлав Добруски (1858-1916) е пръв директор на Народния археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея, като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега (1903-1906 г.), нимфейона при Огняново (1904 г.), античните градове Ескус (1904-1905 г.) и Никополис ад Иструм (1906-1909 г.). През 1907 г. поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на "Археологически известия на Народния музей в София". Автор е на над 50 статии по антична археология, нумизматика и епиграфика. Публикува серия от статии под надслов "Материали по археологията на България" (1894-1901).