В книгата са изследвани многообразните и често пъти непредсказуеми прояви на страха и причините за тяхната поява в средновековна България. Оказва се, че през разглежданата епоха човек е можел да изпита тревога и страх от всичко, което го е заобикаляло от небесния и земния свят - като се започне от езическите богове, от Исус Христос и Страшния съд, от дявола, демоните и вещиците, премине се през ужаса от природните катаклизми, климатичните бедствия, епидемиите, глада и чуждите нашествия и се стигне до страха от непознатата земя, от дивите зверове и от човека до теб - бил той сънародник или чужденец, господар или роб, местен или пришълец, езичник или християнин, праведен или еретик. Чувството на страх често e оставало неподвластно на всякакви морални внушения или емоционални призиви да бъде превъзмогнато в името на по-възвишени цели. Анализираните извори ясно показват, че средновековният българин се e опитвал да превърне страха в нещо предвидимо и очаквано, което да му позволи да го преодолее по-лесно, ако не е в състояние да го победи напълно.