По някои въпроси на обстоятелствата, изключващи обществената опасност в НК

Целта на тази книга не е да представи нов модел, по който да бъдат структурирани обстоятелствата, изключващи обществената опасност в Наказателния кодекс, нито да обоснове нови и несъществуващи към този момент основания за изключването ѝ, а само да открои отделни правни проблеми и да предложи възможни решения.

Интересът ми към обстоятелствата, изключващи обществената опасност е естествено продължение на работата ми за обществената опасност, която беше издадена преди ня­колко години. Забележителни са трудовете на проф. Момяна Гунева, на проф. Антон Гиргинов и на доц. Живко Велчев, но ми се струва, че периодично е нужно да се прави преглед на изказаните научни становища и на съдебната практика, да се търсят нови идеи.

През годините съм изследвал от­делни аспекти на тази проблематика. Изводите ми са били публикувани в отделни статии, които в различна степен въз­произвеждам и тук, просто защото продължавам да поддър­жам направените в тях изводи.

Онова, което ще се постарая да докажа в тази книга е, че в правната уредба на повечето, ако не и на всички обстоятелства, изключващи обществената опасност, има нужда от промени. Повечето от тях, дори и класическите институти, са уредени в различна степен неясно и това или позволява различни тълку­вания, или поражда проблеми при тяхното прилагане.

Впрочем, искам да подчертая, че въпросните обстоятел­ства имат изключително важно правно значение. Част от тях позволяват да се изключи наказателна отговорност дори за по­сегателства върху човешкия живот. Именно това изисква тези институти да бъдат внимателно анализирани и да се предло­жат начини за тяхното приближаване до адресатите им – в по­вечето случаи – обикновените граждани, за да бъдат те раз­брани и законосъобразно прилагани.

---------------------
Борис Велчев завършва право в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ през 1986 г. Завършва редовна аспирантура по международно наказателно право в Института по науките за държавата и правото при БАН (1988). Защитава професура (2012) на тема „Проблеми на наказателната политика в Република България“. Доктор на юридическите науки – „Престъпления срещу Републиката“. Преподава наказателно право и международно наказателно право в СУ „Св. Климент Охридски“ и във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“.

Съветник в Министерския съвет (1988–1990). Член на Консултативния съвет по законодателството при ХХХІХ (2001–2005) и ХL (2005–2006) НС. Председател на Правния съвет на Президента на Република България (2003–2006). Главен прокурор на Република България (2006–2012). Член на Конституционния съд (от 2012).