Томас Бернхард (1931-1989) е австрийски белетрист, поет и драматург, роден в Хеерлен, край холандския град Маастрихт. Израства като извънбрачно дете в Горна Бавария, в близост до Залцбург. Учи музика и пеене. Следва драматургия и актьорско майсторство в Залцбургския Моцартеум и получава стипендия в Академията по музика и изобразително изкуство във Виена. Литературният му път започва с повестта "Тримата влъхви от Св. Вит" (1955), но вниманието привлича стихосбирката му "На земята и в пъкъла" (1957). Следват още стихосбирки и сборници с разкази. Първият му роман е "Мраз" (1963), след който се появяват още десетина романа. Автор е на повече от трийсет театрални пиеси. Основна тема в творбите му е душевната нестабилност и накърнимост на човека, "космогонията на болното съзнание", в която страданието и смъртта добиват особена стойност като тайнство на познанието. Носител е на редица отличия, между които наградите "Рудолф Александер Шрьодер", "Антон Вилдганс", "Георг Бюхнер", "Франц-Теодор Чокор", "Грилпарцер", Австрийската държавна награда за литература, както и "Prix Seguier", "Premio Letterario Internazionale Mondello", "Prix Medicis", "Antonio Feltrinelli". Член е на Немската академия за език и литература в Дармщат.

Томас Бернхард пише пет книги, които представят голяма част от биографията му. "Причината. Един намек" представя живота на ученика, който от тринайсетата до петнайсетата си година посещава гимназия в Залцбург, но от самото начало мисли за самоубийство, тъй като не може да приеме възпитателните методи на директора в интерната, националист, и не може да се справи кошмарното време на войната. За момчето последствията от бомбардирането на Залцбург са много потискащи. След края на Втората световна война в интерната нищо не се променя, само националистическите идеи биват заменени с католически. Затова и възпитателните методи на новия директор, са също както предишните. Всичко това натежава на малкия Томас и той решава да напусне интерната и гимназията и да се запише в бюрото за труда.