Коментарите на Коритатов в „9 без 5“ - да сверим часоника с анализите и размишленията на непрежалимия журналист.

„Георги Коритаров бе преди всичко интелект и ирония. Нищо друго, помоему, не го определяше по-добре. И двете – остри и тънки. Като ухо на елф. Беше алергичен към простотията и невежеството. Беше от расата на четящите хора. Сам казваше, че пътува чрез страниците на книгите. Човек винаги можеше да се подпре на чувството му за хумор. В последното понякога се долавяха и как вибрират гласовите струни на сарказма и пародията.“, Мартин Табаков

В книгата са публикувани всички материали от януари до април, когато Георги Коритаров внезапно ни напусна. Ежедневните очерци, които той правеше, са събрани от съпругата му Лина Коритарова.

Интересен е фактът, че темите, които коментираше, се раждаха буквално няколко минути преди ефир. Той не ползваше аутокю, не четеше, а голяма част от политиците се страхуваха каква ще е темата и какво ще каже, тъй като в повечето случаи „прогнозите“ му се сбъдваха.

Коритаров нямаше способностите на медиум, а успяваше да предвиди събития с много четене и анализи. Сред темите има както вътрешнополитически анализи, така и коментари за събитията на Балканите. Журналистът обръщаше особено внимание на конфликта между Северна Македония и България.

Георги, благодаря ти за всичко, за отношението, за толкова смислените ни разговори, за останалото недоизречено.

Георги Бърдаров

Рицар на журналистиката – така го кръстих в един мой текст, посветен му. Защото той разбираше тази трудна професия не просто като търчане и препредаване думите на политиците, не; той политиците ги изпитваше, задаваше им неудобни въпроси, на които им беше трудно да отговорят. Той и професията на политика разбираше по същия рицарски начин: политик се става не заради облаги, а заради чест и достойнство, смяташе. И затова не жалеше никого, несъответен на високата мисия. Може би тъкмо поради това напоследък партийните фактори го отбягваха: при него не им беше удобно.

Митко Новков