“Истинската медитация представлява директна среща с един съзнателен образ. Когато гледате вашия любим очи в очи, вие живеете с него в настоящето. Тъй като медитацията е изживяване подобно на това, ние трябва да се вгледаме в нашето сърце и да „видим“ там един жив образ. Това не е възможно, докато не концентрираме светлината на съзнанието си в дълбините на собственото си сърце. То е мястото, където можем постоянно да наблюдаваме движенията на своите мисли и да запазим съзнание за себе си”.

“В дълбока медитация ние се докосваме до най-дълбокия слой на нашето същество, този на Блаженството, който постепенно обвива всички останали слоеве. На това ниво езикът и мисълта са изцяло сведени до тяхната семенна форма. Без съмнение в медитацията отначало се използват свещени формули (мантри), символи и форми. Но те служат само за създаването на определено ядро, на едно „присъствие“, което кристализира в чисто духовно възприятие; в него съществува само Блаженство и няма повече форми. Когато медитацията се задълбочи, Божественият символ, например Христос или Буда, и неговото име и форма стават едно и потъват в подсъзнателния ум. Там те остават в семенна форма. На този етап ние чувстваме радост от медитацията, която е концентрирана около фината форма. Но дори и тази „опора“ изчезва, когато преминем от нивото на подсъзнанието към това на чистото Съзнание. В чистото Съзнание светът на проявлението лежи в безсеменна форма. Така семенната медитация (т.е. тази, която има някакъв обект за основа) преминава в безсеменна и се превръща в чувство на чисто Блаженство, без да осъзнаваме откъде идва то и накъде е насочено”.

“Брахман, абсолютната Реалност, в началото бил Един без втори. После Той пожелал да бъде много и се разделил на безбройни имена и форми по Своята собствена свободна воля, за да изпълни Своята собствена цел — това твърди Веданта. В процеса на еволюцията името предшества формата. Еволюцията не представлява създаването на нещо и наименуването му впоследствие. Интуицията за онова, което ще бъде създадено, се крие в сърцето на неговия Създател под формата на имена — като вибрация или мисъл, която е „решила“ какви ще бъдат нейните бъдещи изражения и форми; като сила, която ще вдъхне живот във формата и ще я накара да заживее. Не е ли казано същото и в Евангелието на св. Йоан Богослов? „Словото стана плът, Словото беше с Бог, Словото беше Бог; Словото стана плът и заживя сред нас“. Тук се има предвид изражението на творческата сила на Словото”.