В тази книга се разказва за табуто и за неговата социална значимост като преход от страх към познание, от смърт към живот, от хаос към космос. Когато фолклорният човек не спази дадено табу, той прекрасно знае, че рано или късно, а понякога и незабавно, ще настъпи наказание от божествената сила. И както при извършването на магически действия, т.нар. наказание се разпростира не само върху магьосника и поръчителя, но и върху техните поколения, така и неспазването на дадено табу най-често засяга не само престъпилия границата, но и цялата негова общност. При това неспазване цялата общност бива застрашена, изложена на опасност, и съответно тя отмъщава като престъпилият табуто сам бива табуиран. Табу е всеки носител или източник на тайнствено заплашително свойство – хора, местности, предмети, действия. Табуто, за съжаление, често ограничава нашите желания, удоволствия и свободи.

Териториалният обхват на книгата се разпростира подробно върху българските забранителни практики, поставени в контекста на примери за табута от Азия, Африка и Южна Америка, а времевият покрива примери от древността до 30-те години на XX в.