Да кажеш някому истината право в очите не винаги е приятно. Той би се засегнал и обидил, трудно можеш да му обясниш, че целта ти е била да се поучи от грешките си. Още по-лоши биха били последиците, ако обиденият е човек с власт и по-високо положение. За това са си давали сметка още хората в древността.

Преди 26 века, на един роб с остър ум, който се казвал Езоп, му хрумнало да изрича нелицеприятни истини на господаря си – философа Ксант, разказвайки на пръв поглед забавни истории, герои на които най-често били животни. Така непосредствената прилика с действителните хора и събития ставала още по-далечна, а истината можела да се приеме по-безболезнено. Езоповите басни се предавали от уста на уста, учейки хората как да постъпват в определени житейски ситуации. Едва 200 години след като били създадени, басните били записани. Пет века по-късно те били преведени от старогръцки на латински и се разпространили в целия цивилизован свят.