Трийсет години от падането на тоталитарния режим. Коя България "загубихме"?

СБОРНИК ДОКЛАДИ ОТ НАУЧНА КОНФЕРЕНЦИЯ
БУРГАС, 9–10 НОЕМВРИ 2019 Г.

Автори: Даниел Вачков, Пламена Стоянова, Антон Тодоров, Харалан Александров, Георги Боздуганов, Михаил Груев, Светослав Живков, Георги Коритаров, Борислав Дичев, Димитър Стоянов, Янко Гочев, Съби Събев, Борис Стоянов, Борис Михайлов, Владимир Станев, Петър Игнатиев, Ромео Попилиев, Зоя Андонова.

-------------------------
Антон Тодоров, политолог:

Добър ден на всички,

Благодаря Ви за това, че сте тук. Искам да кажа, че днес е една знаменателна дата – 30 години от падането на Берлинската стена. А утре е 10 ноември – краят на тоталитарния режим. Обективността изисква да кажа, че не са малко анализаторите, които смятат, че 10 ноември 1989 г. е началото на един преходен период през който комунизмът не си отива, а продължава да мимикрира под различни форми до 1997 г. и подобно разбиране не е лишено от основания.

В част от днешните доклади ще се запознаете с доказателства за това. Но, така или иначе, формално приемаме, че тоталитарният режим в България пада на 10 ноември 1989 г. Темата на днешната конференция „30 години от падането на тоталитарания режим – коя България „загубихме“ е свързана с един общ поглед върху целия период от 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989 г. В така поставената тема има и известна игра на думи, защото много хора, основно носталгиците по онова време, често казват, че сме загубили една Аркадия, загубили сме според тях една държава, в която се е живеело спокойни, имало е реки от мед и масло, България била първа по производство на електрокари и мотокари, но забравят да споменат за крайно ниското качество и неефективен износ – не само на тези изделия, но и на много други.

В своите мемоари „Подир изгубеното време“ Павел Писарев описва следния пример – през 60-те години то е във Франция като дипломатически служител в посолството на НРБ там. Отива при един френски търговец, който купува от България големи количества доматено пюре, за да пише текст за българо-френската търговия. „Гледам – завод за мебели“, пише в спомените си Писарев. Когато ги пита какво печелят от българското доматено пюре, те започват да се смеят и му отговарят: „Хвърляме го в реката – купуваме го заради дървените бъчонки, те са от дъб, дървото от тях преработваме на талашит, не виждате ли, че сме производители на мебели“.

Ето тази България „загубихме“ на 10 ноември, загубихме България на терора и несвободата, „загубихме“ онази България, която имаше изключителни насилия срещу личността, имаше масови престъпления на режима, в ранните години на режима бяха избити десетки хиляди българи.

В периода 1944–1947 г. България беше окупирана от над 600-хилядна съветски войска. Цената на тази окупация (според изчисления на доц. Даниел Вачков от ИИИ при БАН) достига 133 млрд. лева, или около 300 млн. тогавашни американски долара. За да си представите какво представлява тази сума в днешни американски долари, просто умножете 300 млн. по 14 (какъвто е коефициента тогавашен/днешен долар). Получава се сума от няколко милиарда днешни амрикански долара. Нито един от тези факти вие няма да прочетете в днешните мейнстрийм медии, трудно ще го чуете от устата на мнозинството коментатори и анализатори в телевизионните им и радио коментари.