Уважаеми читателю,

В ръцете си държиш книга от българския историк и преподавател в университета „Александър фон Хумболт“ в Берлин д-р Ганчо Ценов, излязла през 1940 г. Книгата е издадена в България 40 години, след като той е защитил докторската дисертация в този университет.

Тази книга е забранена в България след 1944. Доказателството за това е „Списък на фашистката литература, подлежаща на изземване съгласно XII-то постановление на Министерския съвет от 6 октомври 1944 год. публикуван в Държавен вестник, бр. 225-1944 г.“, издаден от Министерството на пропагандата в Наредба № 10. Този списък започва така: „Съгласно 12-то постановление на Министерския съвет, взето в заседанието му от 6 октомври 1944 г., протокол № 194 (Д.В. бр. 225 1944 г.) изземват се от държавата всички книги с прогермански и изобщо фашистки и расистки характер, както и книгите, написани против Съветския съюз и свободолюбивите народи от всички лица и места, където се намират те, и т.н.

Документът е подписан от Министър Д. Казасов. Копието, сверено с оригинала, е подписано от Началник на административния отдел Тр. Трифонов. В този списък, състоящ се от 701 книги, под № 481 е посочена книгата Ценов, д-р Ганчо, Хуните, които основаха българската държава, техния произход и тяхното постоянство.
Нека отбележим, че даже и в смисъла на този документ книгата не би следвало да се цензурира. Именно след като фашистите в Германия се укрепиха във властта около 1935 г., Ценов престава да публикува в Германия. Защо? Германската доктрина по това време е „готите са германци“ и всички поселения на готите са германски. Така например Крим е трябвало да бъде превзет и наречен Готенланд, Одеса трябвало да бъде преименувана на Теодорихщат и т.н.

След 40-годишен напрегнат научен труд изключително начетеният и интелигентен български историк Ценов стига до извода, диктуван от древните ръкописи, че готите са гети, гетите са стар тракийски народ и че от тези гети-готи възникват множество средно- и източноевропейски държави, най-древната от които е България. Това фактически отрича всякакви „исторически обосновани“ претенциите на немските фашисти за притежание на славянските територии.

Сега виждаш, драги читателю, защо той престава да публикува в Германия, след като фашистите се укрепват във властта там.
И в този именно „фашизъм“ Ценов е обвинен от току-що инсталирания просъветски комунистически режим в България и книгите му са забранени за четене от тези, за които са написани?!

Нека да не забравяме кошмара на тази цензура и последствията за нашата наука и национално самосъзнание, но и да престанем да недоволстваме непрекъснато, ругаейки „световния заговор“ срещу България или кого ли не, а всеки да направи онова, което може, щото укриваното в миналото познание по каквато и да е причина да стигне до нашите сънародници.

В този смисъл нека се запознаем с най-зрелия и последен творчески труд на д-р Ганчо Ценов.

За щастие миналата година тази книга беше преиздадена фототипно от издателство Хелиопол, а сега я получаваш, драги читателю, преписана на съвременен български език.

15 ноември 2019
Д-р Николай Иванов Колев
Херцогенаурах
Германия

Досега се мислеше, че българите, са късно дошли турци, които през 679 г. били покорили славяни в Мизия и основали българската държава. Аз установих, че късните пришълци, които основаха българската държава, не са се казвали българи, а са се казвали хуни, които след това се нарекли българи, защото са се смесили в Мизия с българи. Онези, които досега учеха, че българи били основали българската държава, напуснаха тая си теза и приеха моята теза, че основателите на българската държава са били хуни или хуногундури, а българи. Понеже някои мислят, че тия хуни били някакъв азиатски монголски народ, от което искат да извадят заключение, че има монголска кръв в днешния български народ, решихме с настоящия си труд да обясним какво нещо са хуните, които основаха българската държава.

Длъжни сме тук да поблагодарим на нашия приятел, г-н Стефан Ив. Белев, загдето бе тъй добър да ни помогне при коригирането на тая книга.

София, 24.12.1939 г.

Съдържание:

1. Хунството на българите
1.1. Мненията по произхода на българите
2. Произходът на хуните
2.1. Тракийските хуни
2.2. Йоан Малала (VI в.)
2.3. Отношението на тракийските хуни към българите
2.4. Илирийци и хуни
2.5. Гети и хуни
2.6. Масагети
2.7. Йеронимовата Кавказка планина
2.8. Скити, кимерии и Кавказът според Херодот
2.9. Кимерии и хуни
2.10. Къде отидоха кимериите?
2.11. Кавказката планина
2.12. Легендата за Йо при Прокопий, Созомен и Йордан
3. Стара и Кроватова България
3.1. Стара България
3.2. Отношението на българите към гетите или готите
3.3. Връзката на българите с гетите или мизите според
Херодот, Страбон и Хомер
3.4. Кроватова България
3.5. Абарските войни
4. Българите в Дакия
4.1. Скити и агазирси
4.2. Скити и хуни
4.3. Хуни и славяни
4.4. Скити, българи и козари
4.5. Кроватовите синове
4.6. Седем славянски племена
4.7. Българи, румъни и маджари
4.8. От гледна точка на историята
4.9. Езикът на скитите
5. Християнството на българите
5.1. Християнизирането на скитите
5.2. Борбата между скитската и гръцката църкви
5.3. Виталиан и Анастатий
5.4. Българската църква по времето на император Юстиниан
5.5. Българската църква по времето на Кроват
5.6. Българската църква по времето на цар Михаил
5.7. Цариградският вселенски събор от 869/70 г. и българската църква
5.8. Последиците за българите от решението на събора
6. Опозицията против Ценов
6.1. Новото, което Ценов внася в историческата наука
6.2. Съотечествениците на Ценов
6.3. Рецензията на В. Златарски
6.4. Плагиатът
6.5. Кривозаклеването
6.6. България
6.7. Неприязнеността на Ягич
6.8. Изворът на омразността