Среща с професор Игнат Луков, доктор на икономическите науки

Това гласеше заглавието на гланцирания плакат, залепен върху старо тенекиено ограждение. На плаката с 3D графика, създадена сякаш от някой вълшебник, беше изобразено чудото на живота – ембрион на 7-8 месеца. Малкото човече се рееше спокойно в сигурната прегръдка на пурпурната утроба, едната му ръчичка сякаш държеше крехката пъпна връв. Пред плаката беше застанала жена с дълга, вързана на опашка, черна коса и изглеждаше сякаш внимателно го разучава. Плакатът привличаше погледите на минувачите поради две причини: първо – беше красив и се отличаваше на фона на останалите, осведомяващи за участията на фолкпевиците и курсовете за бързо забогатяване; второ – цифрите найотгоре стряскаха и предизвикваха смут в душата на човек. Незнайно защо някой беше оценил цената на малкото неродено още човече на 13.00 долара и най-безогледно я беше обобщил за крайна стойност на човешкия живот. Все едно животът можеше да има стойност. Но не само тези цифри върху плаката бяха стряскащи.