Всеки би могъл да е на наше място. Не сме го искали. Ако зависеше от нас, животът ни щеше да си тече постарому – мирен и обикновен... Но ето че стотици млади хора не виждат друг изход, освен да побягнат от пепелищата на войната, да пропътуват километри, да минат през какви ли не изпитания с надеждата за нещо по-добро.

В разгара на войната в Сирия Юсра и сестра ѝ Сара напускат дома си в Дамаск в търсене на по-спокоен живот в Европа. Налага им се да се насочат към гръцкия остров Лесбос през Средиземно море, натоварени на малка гумена лодка с още 18 души. След кратко плаване моторът спира и групата бежанци се оказва в смъртна опасност. Но сестрите – и двете плувкини, нямат никакво намерение да завършат живота си по този начин. Юсра и Сара влизат във водата и плувайки, избутват лодката почти до брега.

В „Плувай“ Юсра Мардини разказва собствената си история – не на герой, а на обикновено 18-годишно момиче, принудено да бяга от опустошената си родина. Благодарение на страстта си и на амбициията да участва в Олимпийските игри, тя успява да преодолее нечовешките препятствия по пътя към Германия. И постига нещо повече от мечтата си – преживяното ѝ дава мисия. Мисията да вдъхва кураж и надежда на хората като нея, да ги уверява, че „бежанец“ не е срамна дума, нито присъда.