Ритмите увличат в своето движение цялостния живот на хората и обществата: поведенията във всекидневието и естетическите преживявания, преместванията в пространството, както и порядъка на времето. Няма живот без ритъм, т.е. без различна подредба на фактите, които се повтарят, като неизменно комбинират периодичност и прекъсване.

През последните два века много философи, социолози, антрополози, музиколози проявяват интерес към социалните ритми, за които още Марсел Мос казва, че определят представите за времето. Досега обаче няма история на ритмите, която да съпоставя съвременното възприемане на ритъма с това в миналото. В цивилизацията на средновековна Европа понятието ритъм, наследено от гръко-римската Античност, изглежда така, сякаш се отнася само до музиката, поезията и танца, но всъщност влиза в съзвучие с цялото Творение, което Бог създава за шест дни.

От този основополагащ ритъм книгата заимства собственото си изложение, като последователно разглежда ритмите на тялото и на света, на времето, на пространството, на разказа, за да завърши с функцията на ритмите за промените в обществото и за хода на историята.